Защо понякога е нормално да не обичаме родителите си

Прието е да се смята, че детето е длъжно априори да обича родителите си, понеже са му дали живот. А така ли е в действителност и какво води до това?

Физическо и психическо насилие
Преди всичко престават да обичат родителите си деца, към които те са се отнасяли лошо. Физическото и психическото насилие може да доведе до агресия и ненавист от страна на детето. В случая с психическите злоупотреби, повечето родители дори и не забелязват, че вредят на детето, и не разбират защо то им се обижда. И невинаги могат да осъзнаят кои точно думи остават незабелязани и кои карат детето да чувства болка.

В такъв случай ситуацията трябва да се промени колкото се може по-скоро – родителите трябва да признаят вината си и да поговорят с малкото, иначе това ще се превърне в бъдещ семеен проблем.
Насилието от страна на родителите и обратното – крайното недоверие от страна на детето, могат да доведат до сериозни психични проблеми на всички членове на семейството. Децата, които са били обект на подобни отношения, често в бъдеще не създават семейства.

Хиперопека
Ако много се безпокоите за детето си, следите всяка негова крачка и то е залепено за полата ви, докато стане пълнолетно, едва ли ще ви е благодарно, когато се сблъска с реалния живот.
Подобни деца много често започват да обвиняват родителите си за всички свои неуспехи, тъй като възрастните не са ги подготвили за живота, и не могат да станат самостоятелни. При хиперопеката има и друг, не по-малко плачевен изход: децата се опитват да избягат от родителското гнездо в момента, в който осъзнаят, че на техните връстници им е дадена много повече свобода.

При подобни деца, за щастие, има шанс за възстановяване – те така очакват живота на възрастните и да са независими от родителите си, че всъщност са много добре подготвени за повечето неща, които им предстоят. Но, след като са получили тази свобода, така се боят да се върнат към предишния начин на живот, че късат всякаква връзка с родителите.

Нереализираната любов никъде няма да се дене и обидите най-много да се тушират с времето. И да се преборят с хиперопеката е работа на самите родители – да осъзнаят, че в някакъв момент детето трябва да стане възрастен човек, и това е жизненоважно, за да съхранят връзката с него.

Път без изход
Дори на порасналото дете му се иска да чувства грижа, а не да чува изисквания и забележки. Неприемането и критиките от страна на родителите провокират бунтарско поведение у тийнейджърите и скандали в семейството.

Да, най-добре е да не допускате проявата на подобни проблеми, защото да върнете доверието на собствените си деца е много трудно. Малчуганите, които разбират, че не могат да се осланят на родителите си, са много тревожни, и това е разбираемо – да осъзнаеш, че са те предали най-близките ти хора, е доста тежко. Както и да осъзнаеш, че не можеш да обичаш хората, които са ти дали живот, което от своя страна носи огромна вина.

Така че, дори и да ви се струва, че няма проблем или той е маловажен, има едно „но“: заради неправилните отношения в семейството децата един ден стават нелюбящи родители. И всички се въртят в затворен кръг от недостатъчна любов, който се предава от поколение на поколение.

Текст: woman.rambler.ru, превод: Надя Горанова